Няма демокрация там, където властта се делегира на избрани длъжностни лица за години наред — има само правителства, които заемат това име. Изграждаме аргумента в полза на истинското нещо: управление чрез ротация, при което всеки гражданин поема своя ред и никой не задържа властта достатъчно дълго, за да бъде покварен от нея.
Гласуването решава кой те управлява. То никога, само по себе си, не е означавало, че управляваш себе си. Аргументът в полза на ротацията се основава на пет твърдения — всяко от тях причина, поради която изборите и самоуправлението не са едно и също нещо.
Ако някой държи властта за неопределено време — или дори за фиксиран многогодишен мандат — гражданите не управляват. Те са управлявани, с прикачен период на преразглеждане.
В момента, в който предадете властта си на представител, тя престава да бъде вашата власт в действие. Тя се превръща в неговата преценка, упражнявана от ваше име — което е нещо различно.
Периодичният избор на това кой те управлява не е същото упражнение като управлението. Едното е потребителски избор. Другото е това, което демокрацията би трябвало да означава.
Клиентелистките мрежи, отношенията с дарители и кариерните стимули — всички те се нуждаят от време, за да се формират. Две седмици на поста не са достатъчни за изграждането на нито едно от тях.
Никаква постоянна класа от вземащи решения. Никакви професионални политици. Никакво трайно оставане на власт. Властта преминава през всички, а после продължава напред.
В класическа Атина повечето обществени длъжности не се печелеха чрез избори — те се запълваха чрез жребий, изтеглен от групата на правоспособните граждани. Към изборите се гледаше с подозрение, запазени главно за малкото роли, изискващи специализирано умение, като военачалството.
Логиката беше пряка: изборите са склонни да облагодетелстват богатите, добре свързаните и убедителните. Жребият не облагодетелства никого. Смятан беше за по-демократичния механизъм — изборът чрез жребий беше, в реален смисъл, оригиналното значение на «властта на народа».
Онова старо измамно споразумение на псевдодемокрацията — глас на всеки няколко години срещу това някой друг да управлява от твое име — е изчерпало цикъла си. Легитимността му е изтъняла, а твърдението му, че е окончателната форма на демокрацията, така или иначе никога не е издържало на проверка. Дойде времето на Прозопокрацията, в която гражданите упражняват властта пряко.
Всеки възрастен гражданин преминава през ротацията последователно — по азбучен ред или по прозрачен случаен ред. Никой не е освободен поради статус. Никой не се повтаря преждевременно.
Работа, семейство, почивка. Гражданското задължение е ротация през календара, не кариера.
Местни законодателни и бюджетни решения, взимани от този, чийто ред е дошъл, а не от този, който е кампанил най-упорито.
Задълженията на общностната полиция се ротират по същия начин, при стандартизирано обучение, което всички граждани завършват предварително.
Съдебното задължение също се ротира — разширявайки принципа на журито, вече познат в много правни системи днес.
Не представяме това като завършен план. Сериозната идея печели доверие, като назовава най-трудните си проблеми, а не като ги крие.
Стандартизираното, задължително обучение преди всяка ротация е работната хипотеза — но обхватът и строгостта на това обучение остават неразрешени, и това е далеч най-трудният проблем на дизайна в този модел.
Жребият има ясен исторически прецедент в градски мащаб. Мащабирането му до национално управление — особено за въпроси, изискващи приемственост, като външна политика — е отворен въпрос на дизайна, не решен.
Все още нямаме план за преход. Първата фаза на този проект е изграждането на обществено разбиране на идеята — дизайнът на прехода идва след това, с повече хора, включени в оформянето му.
Това не е кандидат, партия или глас. Това е аргумент, който трябва ясно да достигне до хората, преди да може да отиде някъде. Вашият принос финансира първата фаза: изграждане на аргумента, публично, открито.
Даренията се обработват прозрачно — всеки принос и разход е публично видим. Никакви средства не подкрепят кандидат или партия.